Системата за вземане на решения в Европейския съюз се е развивала в продължение на десетилетия. По начало обаче тя е била предвидена за общност от шест държави-членки. В момента ЕС има 25 държави-членки, а през следващите години броят им ще нарастне. Към 2001 г., когато беше подписан Договорът от Ница за реформа в институциите, съвкупността от нормативни актове на ЕС като цяло беше базирана на осем договора и повече от 50 протоколи и анекси. Договорите не само изменяха оригиналните за Европейската общност, но и “произведоха” следващи нормативни текстове, свързани с тях. Комбинацията от всички тези договори правеше европейската структура все по-комплексна и сложна за разбиране от обикновените граждани. За да се избегне парализа на системата за вземане на решения, възникна нуждата от реформа и облекчаване процедурите за вземане на решения.

Конституцията, одобрена от Европейския съвет през 2004 г., се занимава точно с тези въпроси. С много по-голяма яснота от предишните договори тя дефинира какво е Европейският съюз и към какво се стреми. Тя освен това налага нови правила, които ще облекчатвземането на решения в ЕС.

На срещата си в Лаакен през декември 2001 г. Европейският съвет постанови създаването на Европейски конвент, който да представи предложение за реформа. Конвентът, в който се събраха представители на държавите-членки, Европейския парламент, националните парламенти и Комисията, проведе публични дебати между февруари 2002 и юли 2003 г. Той предложи сериозна реформа на Съюза, за да го направи по-ефективен и прозрачен, както и по-понятен и близък до гражданите. Резултатът от работата на Ковента, Проектодоговорът за установяване на Конституция на Европа, послужи като основа за преговорите на Междуправителствената конференция за реформата през 2003-2004 г.

Междуправителствената конференция се проведе между октомври 2003 и юни 2004 г. и постигна консенсус за бъдещата конституция. Новият договор ще замести всички договори от последните 50 години с изключение на Договора за ЕВРАТОМ.

Конституцията трябва да влезе в сила на 1 ноември 2006 г., но преди това трябва да бъде ратифицирана от всички Държави членки, в някои случаи с референдум. На Европейския съвет през юни 2005 г. Държавите и правителствени ръководители решиха, въпреки негативните резултати от референдумите за конституцията във Франция и Холандия, процесът на ратификация да продължи. „Споразумяхме се да обсъдим отново въпроса през първата половина на 2006 г., за да направим обща оценка на националните дебати и да вземем решение как да процедираме“, обяви люксембургското председателство в края на срещата. В графика на ЕС вече е фиксирана среща на върха за конституцията през март 2006 г.

Структура на Договора за Конституция

Договорът за Конституция на ЕС се състои от четири части с еднаква важност. Той започва с Преамбюл с позоваване на историята и наследството на Европа и с решимостта й да преодолее различията. Следват:

• Част І, посветена на принципите, целите и институциите на реформирания Европейски съюз
• Част ІІ, състояща се от Европейската харта за основните права
• Част ІІІ с разпоредби за управление на политиките и функционирането на Съюза. Описани са вътрешните и външните политики на Съюза, включително правилата на вътрешния пазар, икономическия и валутен съюз, установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общата външна политика и политиката на сигурност и функционирането на институциите.
• Част ІV съдържа общи и заключителни разпоредби, включително влизането в сила и процедурата за ревизиране на Конституцията, както и отмяната на предишните договори.

Към Конституцията са приложени определен брой протоколи, сред които Протоко за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, Протокол за прилагането на принципа на субсидиарността и пропорционалността, Протокол за еврогрупата, Протокол за изменение на договора за ЕВРАТОМ, Протокол за преходните разпоредби, засягащи институциите и останалите органи на Съюза.

В добавка към Заключителния акт на Конституцията съ приложени голям брой декларации.

Основни нововъведения

Основните нововъведения в Договора за Конституция могат да се групират по следния начин:

Основни принципи на Съюза

• Конституцията за Европа въвежда следните изменения в основните принципи на Съюза:
• Принципите и целите на Съюза, както и правата на европейските граждани са вече част от Договора за Конституция, благодарение на включването в него на Европейската харта за основните права.
• Съюзът придобива юридическа самоличност (чрез сливане на Европейската общност (“първата колона”  с Европейския съюз).
• Компетенциите на Съюза (изключителни, споделени и поддържащи) и разпределението им между Държавите членки и Съюза са ясно и стриктно дефинирани.
• За пръв път чрез въвеждането на клауза за доброволно оттегляне от Съюза, Държавите членки могат да го напускат.
• Системата от нормативни инструменти на Съюза се опростява като броят им се редуцира само до шест:
  1. Европейски закон (замества регламента)
  2. Европейски рамков закон (замества директивата)
  3. Европейска регулация (нов нормативен инструмент, която ще се използва за делегиране на права или прилагане на решения)
  4.  Решение
  5.  Препоръка
  6.  Становище
• За пръв път демократичните основи на Съюза, включително включващата демокрация са дефинирани и е въведено действително право на законодателна инициатива от страна на обществото

Институциите

Конституцията за Европа  въвежда следните изменения в основните институции на Съюза:

• Местата в Европейския парламент се разпределят по низходящо пропорционален ред в зависимост от броя на Държавите членки
• Европейският съвет, който ще бъде председателстван от президент с мандат от две и половина години, се превръща в институция на Съюза, а ротационното председателство се премахва.
• Броят на комисарите ще бъде намален през 2014 г., така че те да бъдат колкото две трети от броя на Държавите членки. Правото на Държавите членки да излъчат комисар ще се определя на ротационен принцип.
• Председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент въз основа на предложение на Европейския съвет.
• Ще бъде назначен Министър на външните работи на ЕС, който да поеме функциите на комисаря за външните отношения и на Върховния представител за външната политика и сигурността.

Процедури за вземане на решения

Конституцията за Европа въвежда следните изменения в процедурите за вземане на решения на Съюза:

• В Съвета се установява нов праг на квалифицираното мнозинство, при които решенията ще се вземат със съгласието на 55% от Държавите членки, представляващи най-малко 65% от населението на Съюза
• Областите, в които Съветът ще взема решения с квалифицирано мнозинство се разширяват като към 20-те съществуващи области се добавят 20 нови
• Процедурата за съвместно вземане на решения става стандартната законодателна процедура в ЕС

Политики на Съюза

Конституцията за Европа въвежда следните изменения в политиките на Съюза:

• Подобрява се икономическата координация между страните от еврозоната и се признава нейната неформална роля
• „Колонната“ структура се премахва. Външната политика и политиката на сигурност (сегашната „втора колона“) и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (сегашната „трета колона“), които досега бяха в полето на междуправителственото сътрудничество, минават под контрол на Общността
• Общата външна политика и политиката на сигурност се засилва чрез създаването на поста Министър на външните работи на Съюза и прогресивния процес на дефиниране на общата отбранителна политика чрез, например, създаването на Европейска агенция за отбрана и предоставянето на възможност за засилено сътрудничество в тази област
• Съюзът ще се превърне в пространство на свобода, правосъдие и сигурност чрез планираното прилагане на общи политики във връзка с предоставянето на убежище, политиката към имиграцията и контрола на външните граници, както и чрез развитието на функциите на Европол и Евроюст и създаването на Европейска следствена служба.

Допълнителна информация:

• Портал Конституция за Европа