Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
Валентин Стоянов е завършил Право в СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирал Право на Европейския Съюз и Международни икономически организации в Университет Хамбург, Германия. В момента работи като юрисконсулт във финансовия сектор. Член е на Контролния съвет на СДС, както и съветник на г-н Пламен Юруков.
Нивата на данъчните ставки са изключително важен елемент при провеждането на адекватна макроикономическа политика, насочена към генериране на устойчив икономически растеж и увеличение на инвестициите. От нивата на ставките до голяма степен зависи и интензитетът на предприемаческата активност; те оказват силно влияние върху инвестиционните решения както на местния бизнес, така и на потенциалните чуждестранни инвеститори в българската икономика. Факт е, че емпиричните анализи във всички държави доказват, че намаляването на данъчната тежест за фирмите води до ускорен икономически растеж, породен от увеличената инвестиционна активност.
В контекста на засилената международна конкуренция за привличане на капитали (особено в района на Централна и Източна Европа) при равни други условия нивото на данъчните ставки играе решаваща роля за привличане на чуждестранни инвестиции. В такава ситуация България би следвало да провежда по-адекватна макроикономическа политика, основен компонент от която би следвало да е намаляването на данъчната тежест. Още повече, през последното десетилетие в глобален мащаб се приема подход, при който тежестта на приходната част в държавните бюджети се пренася все повече върху непреките данъци (ДДС, акцизи и др.).
Част от една успешна данъчна политика, насочена към постигане на устойчив растеж би следвало да е премахването на данъка върху дивидентите, чиято ставка в момента е 5%.
Трябва да се отбележи, че основен проблем при този данък е, че с неговото прилагане се стига до двойно облагане на данъчните субекти. Веднъж търговските дружества плащат корпоративен данък от 10% и после, разпределяйки нетната печалба – удържат при източника още 5% от разпределените под формата на дивидент средства. В случая липсва елементарна справедливост! Веднъж обложени – компаниите плащат на държавата и втори път. При това – данъкът представлява един вид наказание: колкото повече си решил да дадеш на акционерите, толкова повече ти взема централният бюджет!
Премахването на данъка върху дивидентите би изиграло решаваща роля и за развитието на капиталовия пазар в България и би повишило привлекателността на инвестирането в акции, пренасочвайки средства към български компании, котирани на борсата ни. Още повече, през последните години се забелязва тенденция все повече публични дружества (листваните на борсата) да провеждат устойчива дивидентна политика. Чуждестранни институционални инвеститори също биха предпочели да инвестират в акции на дружества, опериращи в държави с ниска данъчна тежест, включително където няма облагане на дивидентите. Факт е, че към момента над 40% от акциите на компании, регистрирани на Българска Фондова Борса – София, са собственост на международни инвеститори.
В акции на български публични дружества активно инвестират десетки хиляди граждани на Република България, като голяма част от тези акции са именно на дружества, разпределящи дивидент. Чрез премахване на данъка върху дивидентите се цели държавата да изземва по-малка част от доходите на инвеститори в акции, правейки в същото време капиталовия пазар в страната по-атрактивен. Няма логика в това правителството да приема стратегии за развитие на капиталовия пазар и в същото време да запазва данъка върху дивидентите!
Едновременно с това, премахването на данъка върху дивидентите би спомогнало за повишаване на инвестиционната активност и пренасочване на повече средства към реалната икономика. Т.е., вместо компаниите да плащат данък върху дивидентите – спестените средства да бъдат реинвестирани в бизнеса им.
Статистическа обосновка
През 2007г. и първите месеци на 2008г. продължава тенденцията на съществено увеличаване на приходната част в държавния бюджет, водещо до формиране на бюджетен излишък надхвърлящ 3% от брутния вътрешен продукт на Република България. Получава се парадоксална ситуация, при която държавата изземва доход, натрупвайки го във фискален резерв, който стои неизползваем, ограничавайки по този начин възможностите за увеличаване на икономическия растеж с поне 1% (един пункт) на годишна база. В същото време не се изпълнява декларирания ангажимент за преразпределяне от правителството на до 40% от брутния вътрешен продукт на страната.
Същевременно е факт, че постъпленията от данъка върху дивидентите има незначително въздействие върху приходната част на държавния бюджет корпоративния данък. Още повече, приходите от данъка върху дивидентите в държавния бюджет са символични. Касае се за около 195 милиона лева през цялата 2007г., което представлява по-малко от 1% от общите приходи в централния бюджет! За сравнение – бюджетният излишък за първите шест месеца на тази година доближава шокиращите 4,2 милиарда лева, а фискалният резерв вече наближава 11 милиарда лева!
На фона на тези цифри премахването на данъка върху дивидентите е повече от препоръчително. Още повече, че предложенията в тази насока са изцяло в съответствие с нагласите на бизнеса и гражданите в Република България.
SVEJO.NET: 
