Община Русе

Русе е град в Северна България, център на община Русе и на Русенска област. Той е петият по големина и значимост икономически център в България. Градът е разположен на река Дунав, на 320 км от София, на 200 км от Варна и на 233 км от Стара Загора. С най-голямото дунавско пристанище на България и транспортният коридор на Дунав мост, през Русе минава голяма част от външната ни търговия с Румъния, Прибалтието, Полша, Украйна, Русия и северната част на Европа. Градът е известен с уникалната си архитектура от края на 19 и началото на 20 век, която привлича много туристи. В старите сгради са широко застъпени стиловете барок и рококо. Стилът на много от сградите е повлиян от виенската архитектура.

Съвременната история на Русе започва на 20 февруари 1878 г., когато руски войски влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество. Преди това на мястото на града съществува тракийско селище, наследник на което през римско време става кастелът „Сексагинта Приста“ (пристанище на 60 кораба). Той е военно средище и флотската станция. Възниква по време на управлението на император Веспасиан 69-70 г. като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция Мизия, създадена 15 години след Хр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум-Белград до делтата на Дунав. Тук през различно време станували кохорта от 600 души и други военни единици. Значението на Сексагинта Приста като кастел и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепоста по късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през 6 век.

През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе (наричано е още Голямо Йоргово).То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г. По време на османското владичество градът е преименуван на Русчук. През ХVІІІ век той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през ХІХ век е избран за административен център на тогавашния Дунавски вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.

След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове. В периода между I и II световна война, след завземането на Южна Добруджа от Румъния, икономическото значение на града намалява. Много големи фирми го напускат, закриват се почти всички консулства на чужди страни ( днес в Русе съществува само 1 консулство - на Русия). Връщането на Южна Добруджа на България през сепрември 1940 г. създава условия за възстановяване на водещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност . Нов тласък в развитието му става построяването на Дунав мост през 1954 г. и бързата индустриализация . Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. Населението му надхвърля 200 000 души.

В края на 70-те години Русе навлиза в тъмен период от своята история. В Гюргево е построен химически завод-"Верахим", който обгазява града в продължение на 10 години и се отразява негативно върху неговото развитие. Населението започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. Русе е напуснат от 15 хиляди човека.

В началото на 1990-те години цялостната икономическа криза в България се отразява и върху развитието на Русе. Повечето големи предприятия в града западат, а безработицата се увеличава многократно. Това води но нови изселнически вълни. След 2000-на година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.

Днес Русе е един голям български град с население над 170 000 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България. За подробности вижте следващия раздел Икономика. Градът очаква с надежда влизането на България в Европейския съюз.